Мартинес

Джин с характер в стил London Dry Gin е особено подходящ, тъй като нотките му на хвойна и цитруси остават доловими наред със сладкия вермут.

Изберете добър сладък вермут с достатъчно сложен билков и горчив профил, който да балансира сладостта му. Вермутът има основна роля в тази рецепта, затова свежестта е от значение. Съхранявайте отворената бутилка в хладилник.

Ликьор Maraschino трябва да се използва пестеливо. Той е много по-сух и по-комплексен от обикновения черешов ликьор и придава на напитката черешови, флорални и леко ядкови нотки.

Завършете с портокалов битер. Само две капки добавят цитрусов аромат и пикантност, като същевременно спомагат за хармоничното съчетаване на джина, вермута и Maraschino.

Мартинес се нуждае от достатъчно джин, за да запази отчетливия си ботанически характер, като същевременно позволи на вермута да играе също толкова важна роля.

Съчетанието от 45 ml джин и 45 ml сладък вермут създава богат баланс в класически стил. 5 ml ликьор Maraschino придава комплексност, без да доминира в напитката, а 2 капки портокалов битер подчертават по-сладките съставки.

Правилното разреждане е също толкова важно. Разбъркването с много лед омекотява алкохола и разгръща ботаническите и билковите аромати, без да прави коктейла воднист.

Точният произход на Мартинес е неясен, но версии на коктейла се появяват в американски бармански книги през 80-те години на XIX век. Една от важните ранни печатни рецепти е публикувана в The Modern Bartender's Guide на О. Х. Байрън от 1884 г., а Джери Томас включва Мартинес в по-късно издание на своя влиятелен наръчник за бармани.

Коктейлът често се разглежда като част от развитието, довело впоследствие до съвременното Мартини. Точната връзка между двата коктейла остава предмет на спорове, но рецептите показват ясен преход от по-сладки коктейли с джин, в които водещ е вермутът, към все по-сухите варианти на Мартини, станали популярни по-късно.

Вместо да наподобява днешното сухо Мартини, Мартинес запазва един по-стар стил коктейл: по-плътен, по-сладък и по-ароматен.

Мартинес трябва да се разбърква, а не да се разклаща.

Разбъркването охлажда и разрежда коктейла, като същевременно запазва гладката му текстура и бистрия му вид. Добавете всички течни съставки в чаша за разбъркване със 150 g лед и разбърквайте приблизително 20–25 секунди.

Прецедете веднага в охладена чаша тип купе, така че напитката да попадне в чашата студена, но без прекомерно разреждане.

Съхранявайте вермута в хладилник. Вермутът е на винена основа и след отваряне започва да се променя. Охлаждането помага да се запази свежестта му.

Не прекалявайте с ликьора Maraschino. Вкусът му е характерен. Малко количество трябва да придаде комплексност, а не силно изразен черешов вкус на коктейла.

Опитайте с джин Old Tom. В някои исторически и съвременни интерпретации на Мартинес се използва по-мекият и леко по-сладък стил джин Old Tom.

Коригирайте съотношението между джин и вермут. Мартинес с по-висок дял джин ще има по-сух и по-ботанически вкус, а повече вермут ще направи напитката по-богата и мека.